
- Да се срещнем пред Еконт
“ Да се срещнем пред Еконт „ – често употребявана реплика сред майките с малки деца. И защо ли ? Ами там изпращат или получават поредната излишна за някои и потребна за други вещ.
Навремето нямаше Продавалник, Aukro…, дори и интернет… Интернет свали ограниченията за комуникация, обмяна на мнения, препоръки, вещи… Прочети цялата статия »
![econt_truck[1]](http://courier-bg.net/wp-content/uploads/2012/04/econt_truck1-300x168.jpg)
С Еконт Експрес до София, до Солун...
Трудна бе тази седмица, напрегната, натоварена…Но не по-различна от други, всъщност не за това съм решила да пиша сега. А за една твърде конфузна и малко смешна ситуация.
Ден, който по правилата в Еконт не отговаря на поговорката “ Денят си личи от сутринта.“ Отново бързане, спешни задачи, Прочети цялата статия »

не отсичай предварително...
Винаги има някой, на когото се възхищаваме. Винаги гледаме напред към успелите хора и си мислим „Ех да можех и аз да съм като тях“. Мечтаем си и ние някой ден да бъдем успешни , но все нещо ни пречи. Пречи ни страхът от грешки.
Всяко велико пътешествие започва с една единствена крачка напред. Звучи много просто. Какво толкова, една крачка. Винаги си мислим така, докато не дойде моментът да я направим. Колебаем се. Страхуваме се да не сбъркаме.
В днешно време грешката се приема по негативен начин. За нас тя е еквивалентна на провал. С една грешка свършва всичко. В живота ни няма място за грешки. И това донякъде е вярно. Всички хора мислят така, защото голяма част са загубили една много важна способност. Това е способността да приемем и признаем грешката. Хората се чувстват губещи, когато признаят грешката си. Дори да я осъзнаят, те я отричат. От признаването на грешките си не можем да загубим, можем само да спечелим. Това е, което движи света напред. Грешките ни помагат да разберем какво трябва и не трябва да правим. Тази информация не е толкова ценна, когато не сме стигнали само до нея. Знанието, което получаваме наготово не може да се сравни с това, до което сме стигнали сами чрез своите грешки. До този извод са стигнали хората много преди мен. Това се вижда в типичната българска поговорка, която гласи: „Не питай старило, питай патило“. Мъдрите хора не са мъдри заради това, че са живели много дълго, чели са или са учили. Мъдрите хора са се учили от грешките си. Прочети цялата статия »